Не обичам празните думи, дългите въведения и обобщения. Животът е миг, доста кратък при това, от първото ни вдишване при раждането, до последното издишване…точно един миг. Освен това вече всички (надявам се да е всички, де) знаем, че времето е най-ценната ни разменна монета, не парите, нито криптото. Друго нещо, което никак не долюбвам са установените правила и рамки. Всички те са част от 3Д света, остарелите разбирания, старите тежки енергии и модели. За това тази статия няма нито да ви губи времето, нито ще влиза в някаква рамка. В 5Д света е така… Ако не сте готови, не четете.
И така. Първо да сложим определения на двата термина. Следродилна и депресия?
Аз вярвам, че всяко състояние, дискомфорт, болест, неразположение в живота ни, са резултат от дълготоооо, ама наистина дългото наглижиране на дадени теми в живота ни. Така е и с това състояние при майките, което не започва в следродилния период. То се е посяло, много, много преди раждането на детето. Просто децата, които се раждат днес не признават илюзиите, лъжите и старите модели и затова още с появата си разбиват на пух и прах всичко това. Това са семките на всички онези загнили, прогнили теми в живота ни, за които сме си затваряли очите, било ни е удобно да не говорим за тях, да замаскираме и да се правим, че не са чак толкова прогнили. Е да, ама не!
Ето примери за такива теми:
– Недоизказани чувства към партньора, гняв, недоволство и обида към него свързани с всякакви теми, но най-вече двете базови; секс и пари
– Токсична връзка с мама и татко, родови модели и травми, които усещаме, че влачим и ни тежат, но все си казваме: ще му дойде момента, там някога за отработването им
– Перфекционизъм, амбиция, нужда за контрол и силна връзка с Егото
– Генерално недоверие в живота, в по-голямата Сила, която надявам се вече няма нужда дори да подлагаме под съмнение дали съществува. Или с други думи, откриване на екзистенциален, духовен поглед към съществуването.
Тези основни теми съм открила в практиката си, а и през личното си минаване през тежка следродилна депресия + генерализирана тревожност след втората ми бременност, се откриват в историята на всяка жена. Те са семките, които са били посяти още преди забременяването, и които просто след раждането дават своите “плодове”.
А защо депресия? Защото първо като при всяко депресивно състояние има намесени хормонални промени, и то не какви, ами гига-мега промени! Хормоните не са никак шега работа! Те са контролният пункт в психиката, ума и тялото ни. Представете си сега, че в
този контролен пункт цари тотален хаос – токът спира и се пуска, има земетресение, всичко е по земята, духа страшен вятър… е как да се случи управлението при такива условия? Доста трудно! Второ, чисто технически следродилния период за всяка майка е свързан със съвсем естественото затваряне и седене повече вкъщи (тоест, липсата на слънце и чист въздух), разпокъсан или никакъв сън (друг основен елемент за здраве), неправилна диета и на последно място някъде там, ако се сети майката, може и да пийне някаква чашка вода. Е, всички тези 5 елемента на здраве почти не присъстват в този период от живота ни. И тогава тялото е в режим на оцеляване, буквално… ден за ден то просто се опитва да оцелее с капчиците му останал ресурс.
А сега на целия този разнебитен фон добавете и темите на психиката, които споменах по-горе – травми, контрол, перфекционизъм, липса на доверие в живота… картинката става наистина “прекрасна”. Но всъщност няма нужда от кавичките, защото колкото и дълбок, тъмен, разрушителен и нечовешки труден да е този период, толкова и скъпоценност и мъдрост се крие в него. От другата страна на брега, за всички преплували се крие скъпоценния камък на познанието. Не на онова сухо знание от книгите, от подкастите, а за истинското дълбоко вътрешно познание, идващо от личната болка и преживяното през “червата”. Перлата, която добавяме в короната си като кралици-майки.
А как се изплува от другата страна? Вече чувам как ми задавате този въпрос.
Няма формула, скъпи момичета. Няма стъпки, които да ви напиша тук и които вие сляпо да последвате и накрая след като изпълните всичко следродилната депресия просто да изчезне. Няма и никога няма да има, защото всяко състояние изисква от нас да се счупим, да паднем по гръб, да признаем, че сме едно нищо, че не можем повече, че пускаме контрола, че не всичко зависи от нас, че е е време да пуснем илюзиите си и да намерим собствения си път към ДОВЕРИЕТО! Ей, този собствен път е наистина собствен, личен, индивидуален, за него няма рецепта, няма хапче, макар всеки виден психиатър да поспори с мен и да каже, че има такова. Този собствен път иска от нас да започнем търсенето, изследването на вътрешния си свят, на душата си, на демоните си, дали през терапевтични методи, регресия, хипноза, констелации, астрология, нумерология, религия, духовност, медитация, йога, дишане или просто тишина…този път е ВАШ ЛИЧЕН ИЗБОР и резултат от непрестанното задаване на въпроса “защо”!
И няма да ви лъжа, преплуването отнема месеци, дори години. Нужно е технично време, за да се оплеви всичката поникнала плевел и буреняци, да се отрежат, изпепелят и изгорят, и на тяхно място да се посеят нови семчици, които да поникнат след време. Така че, ако сте в бурята сега, не се предавайте. Не случайно сте там, не случайно вие, вашето дете/деца, семейства преминавате заедно през този период, за да пречистите всичко ненужно от душите и сърцата си. Оставете се на бурята, не й се противопоставяйте, не се борете с нея… А аз съм с вас енергийно, с всяка една от вас, защото всяка майка е нужна на тази Майка Земя!
Виктория Русева,
FB: https://www.facebook.com/groups/1012617019683654
Instagram: @vicky.psychology
Page: www.thetherapyspace.bg
